Имената на ръката

На седем години Даниел остава сам: майка му е заминала да работи в Гърция, а баба му умира в една есенна нощ. Той расте в чужди домове в Малайзия, Ирландия и Юта, учи чужди езици и чужди молитви и във всяка от тях шепне едно и също име. Когато навършва осемнайсет, програмата му свършва и той отново остава сам. А някъде далеч една жена всяка сутрин пише името му на ръката си.

Разказ за хората, които помагат, без да са длъжни, за търсенето, което не спира, и за дома, който чака.